"Причина за тревога, става този друг, който вече не иска да играе ролята на жертва, и този - друг - бива незабавно заклеймен."
С. Жижек

"Биват убивани вече не един, не двама, не стотици или хиляди хора, а реалността в нейната цялост".
П. Вирильо

"Има голяма разлика между разрушението заради консервиране и увековечаване на установения порядък на репрезентации, образци и копия - и разрушението на образците и копията, заради установяването на креативния хаос, който привежда в движение симулакри и възцарява (дава сила и власт на ) фантазмите..
Ж. Дельоз

"За да говориш на езика на виртуалността, трябва ежесекундно да потвърждаваш собствената си реалност."
Н.Маньковская

HARD AND SOFT

Изчерпването на постмодерния патос, ирония и склонност към излишно теоретизиране, довежда отново до необходимостта от искрено и убедително изказване. Въпреки това, постмодернизмът не пречи излизането извън рамките например на собствената телестност. Тогава "цитатите се превръщат в композиционен прийом" и не представляват до такава степен дискурсивна игра, колкото способ за самоизразяване...

Бинарната опозиция "Хард и Софт" (където "Хард" е доминантно-командващото материално "желязо", а "Софт" - подчинената виртуална, дигитална стуктура - дигитален симулакър), за мене представлява характерна илюстрация на тезата за дълбокото разделение на социокултурното пространство на актуална и виртуална реалност.

Въпреки тяхната, като че ли абсолютна обособеност, тези понятия ни най-малко не са паралелни, а определено имат видими области на взаимодействие, взаимопоглъщане или двупосочна трансгресия (пример - сингапурски младежи, неудовлетворени от виртуалния бой, го пренасят в реалността (произлиза пълно отъждествяване с виртуалния двойник - сянката заема мястото на господаря) въоръжени с аналогично на виртуалото оръжие (мечове), като резултат единият загинал).
Затова, моята акция "Не убивай" (2000 г.), посветена на виртуалните войници, загинали в електронните игри (проведена на 9-май, Денят на Победата, в "Поклонная гора"- ритуално-мемориален комплекс), всъщност не е просто иронична или забавно-куриозна, а напротив актуална и своевременна - явяваща се отчасти рефлексия на текста на Пол Вирильо за телесимулакрите, тя повдига въпроса за симулативността ( виртуалността ) всъщност на цялата така наречена история на човечеството (Фейрабендовски заговор на учените - всъщност, науката не е в състояние убедително да докаже, че надписите на гробниците на фараоните не са художествена литература, а пирамидите не са грандиозни атракциони на древен Дисниленд), и в същото време въпроса за действителната "инвазия" на виртуални персонажи в реалния свят.
А следователно девиртуализацията на виртуалността при помощта на трансгресивния жест е напълно логично действие, като реакция на виртуализацията "многвариантността" на историческото поле на трансгресията.

В действителност, на пръв поглед очевидната опозиция, се размива в конвергиращите области на двупосочната метатрансгресия преди всичко поради невъзможността от точно маркиране на нейната принадлежност към този или към другия полюс (пример: компютърният вирус (симулакър-трансгресор -ВИРТУАЛНОТО?) -физически разрушава "желязото" - хардуера (РЕАЛНОТО?), а заразеното желязо просто загубва функцията си - превръща се в брак - т.е. "виртуалният войник" - не е до такава степен "виртуален" , а е способен да "стреля" от виртуалността в реалността и да я унищожава (да я деинсталира).

Всъщност виртуалността (не текстуалната разбира се) винаги е съществувала (огледалността/огледалото е идеален обект-трансгресор).
Нашите собствени вътрешни органи всъщност са също толкова виртуални, поради това, че е възможно те да бъдат видени само на монитор, при помощта на сонда.

Трансгресорът се определя от Дельоз като "симулакър, използван за оръжие против други симулакри" (удачно определение на компютърния вирус) "симулакър, използван като указател за истинност " - повърхността на водата е нещо като "виртуална интерактивна познаваема", нещо като "най-простият" натурален симулакър - безопасен и неутрален отвън, но затаил скрита и напълно реална опасност. Съвсем неслучайно, в модернисткия филм на Ж. Кокто "Орфей", процеса на ПРЕХОД на създателя на текстове, креаторът на логофантазми Орфей - от света на живите (реалното "Хард") в света на мъртвите (виртуалното "Софт") е илюстриран с поглъщането от огледалната водна повърхност (конвергиращата област на обективната двупосочна трансгресия).

Интересно е, че в съвременният постмодернистки римейк на "Орфей" (филмът "Уморен да умира"), Орфей е заменен от празния Безделник Кенджо - космополит японец, живеещ в NY (модернистката логофантазмическа креативност се подменя от постмодерна - симулакър на креатива).
От своя страна процесът на ПРЕХОДА е максимално опростен - водната повърхност е заменена от клепачите на героя, който е загубил способността си да вижда разлика между живота (реалността), съня (псевдовиртуалност) и смъртта (реалната виртуалност). В случая обект -трансгресор става собствената, персонална обвивка - кожа - "SKIN" (известно е, че "Софт" се снабдява с набор "скинове" - които го обличат, но не го пълнят с ново съдържание).

Т.е. областта на неопределеност и размитост става все по-широка и прозрачна, което се подчертава във филма чрез съзнателната социокултурна аморфност ("постмодернистка умора") на героя , което се вижда още от името на флма.
Кенджо се впуска в кървав, архаичен конфликт (бой със самурайски мечове) - с точно и грубо маркирания във филма образ на "художника-модернист" (припомняме си веднага модернисткият романтик Мисима), побъркан на тема Япония и камикадзе (художникът разбира се е американец - налице е типичната западна автодеконструкция и подмяна на свойствата на един симулакър, със свойствата на друг).

Естествено тук всичко е малко по-изящно от "Терминатор-2" - постмодернистът Кенджо не побеждава (дистанцирайки се, изплъвайки се, игнорирайки, асимилирайки или отменяйки), "Империята на модернизма нанася ответен удар" от "виртуалното" минало - НО Кенджо и не губи, поради това, че е мъртъв (симулативен) по рождение. ...."Реалният" меч на модернизма перфорира повърхностният слой - "хипер клавиатурата" на "постмодернистката аморфност", достигайки до тайнственото виртуално черво, изпълнено с неумъртвяем симулативен пълнеж….(модернисткият слоган: Бог създал хората, а сержант Колт е изравнил шансовете им" - може да бъде перефразиран в постмодернистки маниер: "Бог създал хората, а японците - тамагочи."

По такъв начин модерно трансгресивният жест поражда блуждаещото поле на анихилацията ("на междумодернистката тишина") между съвременния и архаичния дискурси. Тогава единствено адекватна форма на изказване се оказва мълчанието (акция на "Секта абсолютной любви" - "Минута молчания" 1996) като спокойно възприятие на еклектичната хармония на езика, защото след като го разглеждаме в лингофилософски план, то това е тази среда, където въпросът дали на пародията да бъде присвоен статус на норма или въобще въпросът за отделяне (разграничаване, отграничаване) на пародийното, може да не възниква.

Оказва се, че "..мечът, който донася смърт на старото и загиващо тяло, е същият този меч, който дарява живот на новото тяло", затова "харакирито на Запада, трябва да се превърне в цезарово сечение", след което на бял свят ще се появи специфичната източна форма на постмодерна - имам предвид "незападна" култура (Север-Изток-Юг). Тогава постмодернът може да бъде разглеждан като универсален способ за деконструкция на Запада, в хода на осъществяване на която е възможна експликация на източната специфика във вид на "постмодернистки перформанс".

В този случай, аз съзнателно избрах този "лейбъл"- жигосване, поради това, че той може да бъде съзнателно съотнесен към процеса на означаването - обозначаването.
Защото по такъв начин субектът парадоксално определя и обозначава своята групова идентичност и своята уникалност, доколкото се идентифицира с оригиналната традиция на "новия кибер-примитивизъм".

В същото време двоякият-лейбъл логосимулакър "UNINSTALL" (термин от "виртуалния киберлексикон", който на жаргона на професионалните килъри означава - удачно убийство на определената жертва. В същото време "майсторите - компютърджии" именуват деинсталацията на софта "убийство" (на руски "изтрий файла" е "убей") - указва на окончателното отстраняване "деинсталация" на телесната реалност и преход в друго, посттелесно качество .
Отстраняването/отмяната на "логос" от "физис" или на Аполон от Дионис, в дадения случай се явява диалог с нерефлексивните жестове на виенските акционисти.

И наистина за да деинсталираш реалността, все пак трябва да говориш с нея на езика на желязото...

SUPERNOVA 2002

P.S. "....Какви ще бъдат нашите тела след всеобщото възкресение?
Старецът отговорил:
- Нашите тела тогава ще бъдат подобни на огледало, което изобразява предметите.
В тях ясно ще се изобразят всички наши дела, те ще се разкрият пред вас. В телата на целомъдрените всички ще видят техните подвизи, а нечистите тела ще разкрият на всички своята нечистота и безобразие."

(Сборник за часа на смъртните. Християнското отношение към смъртта)